(или на което и да е друго място - при приятели, офис и където се сетите)

Ще отпочна една тема за Линукс и подобните му операционни системи. Всички подобни теми са вече широко разпространени, всеки дава разни мнения и препоръки, да не говорим за нещата свързани с Уиндоус. Него ще “засегна” в друг раздел. Идеята ми е да споделя опита ми при това не винаги с добър край. Иначе казано ще ви открия част от грешките си, пък вие решавайте дали ще се поучите от тях.

Като част от добрите практики, както в Юникс подобните системи, така и в Уиндоус, е да не се използва системата непрекъснато с администраторски права, защото по законите за всеобщата гадост винаги ще омажеш нещо. Та какъв е конкретния случай…от известно време разцепих диска, направих го дуал буут и сложих openSUSE за втора операционна система. От самото начало ползвам системата в администраторски режим (инак казано под root). Разбира се като добро дете си направих и отделен юзър за ежедневна употреба, но така и не стигам да го използвам. Поради непрекъснатото ми ровичкане насам натам, слагане и махане на програми и т.н. се очакваше нещо да се случи. И то се случи. Не, не, не сам си форматирал диска или да сам написал rm където и когато не трябва. Тъй като заложената в openSUSE YAST ми се видя много бавна за инсталиране на програми започнах да търся алтернатива. На първо четене реших да дам шанс на SMART и KPackage. При ползването им под root можеха да се очакват проблеми, но си казвах какво пък толкова може да стане. Една вечер, може би преди месец, тръгнах да инсталирам някаква програма. Понеже след цял ден работа и взиране в калпав монитор бях уморен и ми се спеше, някак си пропуснах частта в която KPackage ми представи информация за това, което ще направи в следващите минути. Не толко че пропуснах, в интерес на истината добре си го прочетох при това 2 пъти, но не му отдадох нужното внимание. Не помня и не знам вече поради каква причина, бях информиран че ще бъдат премахнати еди колко си пакета, ще бъде инсталиран един пакет и ще бъдат освободени еди колко си мегабайта. Дори след втория прочит не можах да асимилирам информацията навреме и приех промените, след което продължих с други неща. Не беше минало много време преди да се усъмня, че нещо не е наред. В първия момент сметнах, че процеса е забил, но компютъра трескаво работеше. Реших да му дам още време да свърши със задачата. Достатъчно време за да може да ми затрие цялата операционна система. Докато се усетя какво става всичко беше заминало, нищо не работеше - край, сбогом openSUSE. Останах замръзнал на стола. Как? Защо? Какво стана по дяволите? Признавам си, че нямам голям опит в Линукс администрацията и все още прохождам в тази сфера, но това което стана просто не го очаквах, не бях направил нищо фатално, което да доведе до такива последици. А може би бях?! Не намерих никаква логика в това което направи тази омразна за мен програма. Не бях задал да се премахва нищо…едно недоглеждане и край. Човек се учи, въпроса е да не повтаря грешките си. Та така белята стана, следваше да видя докъде са щетите и да намеря начин да оправя нещата без да се налага да инсталирам всичко наново, да форматирам и да губя информация от компютъра. Все още имах достъп до системата и един бърз оглед разкри пълна катастрофа. Наистина беше истрита ако не цялата, то съществена част от операционната система. Всички базови файлове ги нямаше, пустош. Обратно към стария Уиндоус поех с неохота. Сетих се за възможността с инсталационен диск да поправяш Уиндоус. Дали не бях виждал нещо такова и при openSUSE?! Реших да пробвам, оказа се че има такава опция, но при всеки опит резултата беше рестартиране на машината. За момент се бях отказал. След това ми просветна, че системата дава възможност чрез инсталационния диск да се направи ъпдейт. Стиснах палци и рестартирах машината…изчаках да се зареди, избрах опцията за инсталация, изчаках докато ми каже че намира инсталирана система и ми даде да си избера да направя нова инсталация, да подновя старата или да поправям съществуващото. Избрах подновяването и зачаках. Намери си необходимите обновления, но даде грешка в инсталираните пакети, избрах съответната опция от менютата и чрез избор на всички необходими пакети зададох на обновлението да ги инсталира наново. Бях скептично настроен и се гласях да прежаля наличната информация и да правя нов инстал. Не се наложи…всичко мина гладко и следваше да се зареди системата и да мога да влязаааа…е да ама не. Няма графична среда…нещо се беше омазало с драйвърите…след няколко минутно “благославяне” на всички виновни в случая и повтаряне на цялата процедура от началото се получи отново разботеща система. Информацията си беше на мястото, оставаше само да се пипнат едно две неща и да се добавят някои програми. Всичко е добре, когато завършва добре…ако не ме лъже паметта, май така се казваше.

Предполагам на много от потребителите на интернет, включени волю или неволю към милата ни БТК им се е налагало да прибягват до услугите на така наречения БТК Хелп Деск. Тук ще ви споделя и моите патила с тях.

От както използвам интернет у дома, предпочитанията ми бяха към предоставяния от БТК по една или друга причина, но най-вече поради липсата на добра за мен алтернатива. От самото начало станах твърд техен привърженик и не сам имал съществени проблеми нито с оборудването, нито със самата връзка (все пак за каквото си плащаш това получаваш). С други думи лошо не сам видял и много се учудвах на мнозинството, което сипеше огън и жупел по адрес на БТК. Няма да споменавам и благословиите по адрес на роднините. Е в крайна сметка се срещнах с реалността.

Ще кажа първо няколко добри думи. Покрай смяната на скоростите предлагани от БТК ми се наложи да използвам страницата им за да вляза в акаунта си. До тук добре, но в един миг установих, че не мога да си спомня какви са юзър-а и паролата. В паметта ми са останали само следи, че сам ги променял без да мога да се сетя за новите. Естествено изпробвах някои от обичайните комбинации - резултат нулев. Паника и ярост. Последният ми изход беше Хелп Деск-а. Обадих се, дигна ми отсреща един любезен младеж (ако съдим по гласа) обясних му какъв е проблема и той ми смени паролата и юзъра. Всичко беше наред.

Точно по Великден интернетът ми спря. Без предупреждение, без явни признаци за проблеми…просто спря. Последва изпитаната методика - добрият рестарт оправя всичко, нямаше ефект дори и след 5-тото повторение. Поради други ангажименти оставих всичко за следващия ден с надеждата, че ще се оправят нещата. Не би. На другия ден аз все още бях без интернет. Звъня на Хелп Деск-а - никой! Е добре казвам си, празници са какво искаш - хората почиват. Тогава защо по дяволите се обявява, че тази линия ще осигури по всяко време помощ? Мина още един ден с редки проблясъци на интернет връзката ми след поредния рестарт. Рано на следващата сутрин успях да разсъння все още спящия служител на БТК, който с неохота се зае с моя “случай”. Както се и очакваше инструкцията беше да рестартирам модема! Дотук добре. Какво е правил той си знае, факта е че интернет връзката се поднови. Факт е също и че след 30 мин. аз отново седях без интернет!! Нямах време повече да губя и излязох за работа твърдо решен вечерта да разнищя проблема. Уви…вечерта се повтори картинката от почивните дни. След две последователни обаждания и чакане от по 20 мин., слушане на някаква досадна мелодия и гадния монотонен глас призоваващ за търпение и че ей сегичка ще ме свърже с някой, се отказах окончателно. Един приятел ми сподели, че е чакал на линията 15 мин. Е, аз му победих “рекорда”. Разочаровах се! Разбираемо е ще кажете - те имат много работа, заети са и т.н. Ами като им е толкова много работата да си наемат повече хора и да ги обучат качествено. За мен не е човешко да чакаш толкова време, а пък ако не дай се Боже се свържеш помощта ще е минимална. Май с пълна сила важи поговорката “Помогни си сам за да ги помогне и Бог’”. Надявам се само да не ми се налага да прибягвам често до услугите на любимия ни БТК Хелп Деск…

Велики умове на човечеството са се опитвали да отговорят на въпроса “За какво е нужна жената?” и до този момент не са успели. Затова въпросът остава открит. Въпреки че много мъже на собствен риск се обзавеждат с жена и даже намират в това определено (но и явно нездравословно) удоволствие. Към тях е адресирана тази инструкция.
Характерните особености на жената са: рефлекторно възпроизвеждане на съблазнителни действия при среща с мъж; хипнотична реакция при вида на всичко ярко и блестящо; повишена активност на слъзните жлези; притежава отбранително-агресивен характер.
Отсъствието на строго научна база провокира хаотичното и безсистемно използване на жената. В някои африкански племена дори я използват като примамка за лов на крокодили. А жената може да служи в кулинарията, за охрана на дома, като противопожарно средство.
Използването на жената се нуждае от стриктно спазване на техниките за безопастност. Първо трябва да се убедите, че тя е в изправност. Достатъчно е да я потупате в долната част на гръбначния стълб. Нормалната реакция би трябвало да бъде глухо ръмжене. По-пространните тиради, нелицеприятно споменаващи вас и вашите родственици, свидетелстват за неизправност, а ласкавата реакция е безпогрешен признак, че сте си сменили ролите и жената е решила да ви използва. При първите признаци на неизправност трябва бързо да се отдалечите на безопасно разстояние.
Всички мероприятия по обслужването, ремонта и профилактиката на жената са за сметка на мъжа.
Ако преди години, за да се поддържа жената в изправно състояние, беше достатъчно веднъж в годината да й подариш увехнало букетче, тенджера или да я разходиш с трамвая до близкото оживено място, сега модерната козметика иска значителни капиталовложения.

1. Опитайте да се ухапете по ухото. Ако успеете, значи спите. Продължавайте.

2. Извикайте “Ау!”. Вземете въздух дълбоко и извикайте първото “А”, а после “У”. Не пречи да потренирате вкъщи. Най-добре през нощта. Продължавайте тренировките, докато комшиите заблъскат по стената. Това означава, че се чувате на голямо разстояние. Ако стаята ви е с меки стени и решетки на прозорците - престарали сте се. Починете си.

3. Качете се на някоя ела. Ако нищо не виждате, значи елата е късичка. Намерете друга. Ако не можете да се покатерите, потърсете брезичка.

4. Опитайте се да запалите огън. Ако се престараете, изчакайте пожара в канавката с вода. Заври ли водата, можете да не четете по-нататък.

5. Определете посоката на света. Застанете с лице на север, тогава зад вас ще бъде юг, надясно - изток, а наляво - запад.

6. Ако срещнете мечка, обяснете й, че не искате да ядете от малините й. Ако не ви разбере, обяснете й пак на достъпен за нея език. Не го ли знаете - бягайте.

7. Сега бягайте по-бързо. За да избягате правилно от мечката, тя трябва да е зад вас и да става все по-малка. Ако се увеличава, може повече да не четете.

8. Ако огладнеете, яжте всичко. Ако сте глътнали нещо, което не трябва, ще разберете после.

9. Ако срещнете хора, не четете нищо от написаното дотук.

Е това е. Време беше да видя какво животно е това WordPress. От доста време все се каня да го направя, но така и не стигах до него. Да ни е честит чисто новичкия блог! И наздраве! (утре ще го полеем)