За ЧЕЗ…

Вчера като един примерен гражданин отидох да си платя тока.  Нищо интересно на пръв поглед – поредната досадна задача, която трябва да се свърши. Докато чаках на опашката се загледах в монитора на касиерката…нещо нетипично ми привлече погледа – часовника в долния десен ъгъл на десктопа. Загледах се по-внимателно, огледах и останалата част от десктопа и с интерес открих, че всъщност касиерката работеше на Линукс. Вместо обичайната картинка на Уиндолски десктоп ясно се виждаше, че ползва КДЕ В първия момент ме напуши смях и си казах, че това не е възможно…е да ама беше самата истина. След като мина един клиент преди мен, имах възможност да се преместя по-напред и ми се откри по-добра гледка към монитора. Не, не беше грешка и аз все още не вярвах на очите си.  До колкото успях да видя компютъра ми се стори Делл, нещо от сорта на този модел…

Следващата ми мисъл бе, че ЧЕЗ заслужават големи аплодисменти за това, което са направили. Решението им да преминат към ОС с отворен код със сигурност е похвално и според мен им носи само плюсове, като на едно от челните места се нарежда неплащането за копия на Уиндоулс и загробването с бъгавите им продукти! Бравос! Дано след ЧЕЗ и други фирми и институции се решат на тази стъпка. Не крия, че съм привърженик на свободния софтуер и подобна стъпка от една такава голяма компания може само да ме радва. Всичко това спомага за популяризирането и все по-масовото разпространение на една по-добра алтернатива, в лицето на ОС Линукс и свободния софтуер като цяло.

ПРЕДИЗБОРНО

Из „ОБЪРКАНА ДЪРЖАВА“ – ЧУДОМИР том 1

„Да ти кажа ли аз тебе, даскале – объркана държава, изгубен народ сме ний и вер селям! Пладнешки хайдуци, грабители, хайлази и некадърници са се настанили, като почнеш от най-горе, че до разсилния.

На власт съм, дето е речено, не че не съм; ама ме е срам да кажа, че съм на власт. Обидно е, знаеш, за един честен човек да каже в днешно време, че е член на управляваща партия. И отдавна да съм я напуснал, ами – пусто! – не знае човек положително кои идват след това. Едно такова объркано време! А иначе минута не стоявам. Толкова нещо съм направил за партията, толкова тичане съм тичал и какво мислиш – на края? Взеха, че ме уволниха зимъс, точно срещу Коледа…“